1.     Към част 1: http://kraishte.blog.bg/turizam/2014/12/17/20-vpechatliavashti-mesta-v-pernishko-koito-da-posetite-chas.1323324

Ждрелото се намира на 4 км североизточно от град Трън по поречието на р. Ерма. Разположено е в землището на село Ломница, но е известно като Трънското ждрело. Представлява тесен скален пролом между две отвесни скали високи по около 200 метра. В най-тясната част ждрелото е широко около 10 и дълго стотина метра. Водата е образувала бързеи и малки водопади. От ждрелото започва Трънската екопътека, която е с дължина 13 км и достига до село Банкя и Ябланишкото ждрело. Преминава се през два тунела, издълбани в скалите в началото на XX век.По протежението на цялата пътека има високи скали с интересни форми. Екопътеката на места преминава на метри от границата със Сърбия. Ждрелото е част от 100-те национални туристически обекта.

2.      Началото на първи тунел



12. Връх Руй

Първенецът на едноименната планина е висок 1706 метра. Руй планина е 13-та по височина в България. Разположена е в България и Сърбия, а през по – голяма част от билото и преминава държавната граница. В най – високият дял границата е в по – ниското откъм сръбската страна, но разделителната линия прави странен завой и излиза точно на върха, след което отново се връща в ниското. Гледката от Руй е неописуема, а в по – ясни дни се виждат западните квартали на София. Ако носите карта в себе си това е едно от най – подходящите места за добиване на реална представа за престъплението извършено с рязането на територии от България с Ньойския договор.

3.      

13. Музей на Бусинската керамика

Село Бусинци е сгушено в полите на Ерулската планина, на 8 км от Трън. Грънчарската традиция в това село датира от векове, а през Възраждането тук  са се въртели над 300 грънчарски колела и дори е било създадено първото българско училище по керамика. В музейния комплекс  са изложени стотици съдове, като някои от тях са изработени още през ХІХ век. Експозициите дават възможност да се проследи развитието на  местната грънчарска традиция през годините. В музея има запазена работилница, в която са се правели съдовете. Може да се види пещта, в която се се пекли и грънчарското колело, на което са изработвани. Бусинската школа е известна и в чужбина, а съдове на местни майстори се съхраняват в десетки музеи в чужбина, включително и в Лувъра.

4.      
14. Църквата „Света Петка”, село Пенкьовци

Църквата "Св. Петка" е единствен по рода си представител на средновековната и възрожденска култова архитектура в България и е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение. Днешната сграда е претърпяла множество преизграждания през многовековното си съществуване. Цялата църква е била изградена от ломен камък с хоросанова спойка. Стените й са били изцяло изписани /hramove.bg/. В началните години от турското робство е била заровена с пръст от хората в селото за да я опазят от турците. С цел да не издават тайната хората спрели да говорят за църквата и постепенно с поколенията забравили за съществуването и. Чак в края на 19 век пастир от селото случайно вижда, че козелът му ближе метален кръст, разравят кръста и откриват, че отдолу има заровена църква. От 2013 година започна възстановяването на манастирската част към църквата от монаси от Гигинския манастир.

5.      



15. Одранишки манастир „Св.св.ап. Петър и Павел”

Манастирът е разположен в южните склонове на Ерулската планина, в землището на Земенското село Одраница, на изключително живописно място, ограден отвсякъде от широколистна гора. Предполага се, че създаването му е 17-18 век, но по – късно е бил разрушен. В сегашния си вид, Одранишкият манастир е от 2001 година, когато е построен наново.

6.      
16. Земенски манастир

Земенският манастир е разположен непосредствено до град Земен, в полите на Конявската планина. В момента не е действащ манастир. Стопанисва се от Националния исторически музей. По средата на двора на манастира е разположена уникалната почти кубична църква с дължина, ширина и височина от по 9 метра. Това е единствената оцеляла кръстокуполна църква в България, а строежа и е датиран към 11 век!

7.     

  17. Земенски пролом

Ако сте решили да посетите пролома и да го разгледате по – обстойно в никакъв случай няма да ви стигнат ден – два. Освен стотиците причудливи скални образувания, мотаг да се видят още десетки пещери и скални ниши, няколко карстови извора, водопади и останки от няколко древни крепости. Всичко това се допълва от невероятно красивите меандри на река Струма по цялото протежение на дефилето.  Земенският пролом е разположен между Конявската и Земенската планина. Дълъг е над 15 километра. Скалните феномени започват още в самото начало, малко след края на град Земен.






Още интересни снимки от пролома: скална група Саря, скална група Агапие

8.      

18. Параклис „Свети Йоан Летни”

Параклисът е разположен на ръба на висока отвесна скала, издигаща се до язовир Пчелина. Бил е част от потопеното под водите на язовира село Пчелинци. В днешно време най – близкото село до храма е Поцърненци. Поради изключителната гледка от скалата, в съчетание с красивия параклис, в последните години мястото е много популярно сред множество фотографи.

9.      



19. Карстов извор Живата вода
 

"Живата вода" се намира сред вековна букова гора. Леденостудената вода, бликаща от извора тече на тласъци. В един момент водата е силна, след това намалява, а после изчезва напълно. Това се повтаря непрекъснато. Съществува легенда, според която, когато до извора застане грешен човек водата спира.
До карстовият извор се стига по черен път, който започва от края на улица "Живата вода" в Боснек. Маршрутът е част от екопътека "Алея на Боснешкия карст" и е добре маркиран. Има множество табели и номерирани железни колове, които означават пътеката. Малко над  извора има лесно достъпна пещера.

10.  


20. Каменна река край Кладница

Реката от камъни се намира във Витоша, на няколко километра над село Кладница. Под нея тече истинска река, която се чува много ясно, когато човек е близо. На места между скалите се вижда водата. Дължината и е около 2 километра. Долният край започва от хижа Селимица, а горният достига до подножието на връх Острец 1838 метра. На места скалната река  е широка 10-15 метра, а в горната част има участъци достигащи до над  100 метра ширина. Природата е изваяла причудливи камъни с най - различни форми, но преобладават облите. Каменната река е подходяща за изкачване, като никъде не се срещат мърдащи камъни. За връщане, обаче по - удачно е да се мине по пътеката, която върви успоредно на няколко метра в гората. В района има още две подобни реки - Танчовица и Сива грамада.