Прочетен: 5044 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2015 18:15
Статуя на легендарния създател на Син-И-Цюан - ген. Юе Фей. Син И Цюан
Историческите хроники сочат за създател на прототипа на Син-И-Цюан генерал Юе Фей или Юе Уму /1103-1142 г./. Негов наставник в бойните изкуства е майсторът Джоу Тун от Шанси, добре известен със своята школовка в манастира Шаолин.
Получавайки званието "юан шуая", Юе Фей оглавил армията и въвел желязна дисциплина. За целите на ръкопашния бой той внедрил нов стил на Кунг-Фу, наречен по-късно на негово име Юе-Шан-Шу /"стоварващите се ръце на Юе"/. От този стил по-късно произлизат три други стила: Ин-Джао-Кунг /"Изкуство на орловите нокти"/, Фан-Дзъ-Цюан /"Бокс на непрекъснатите атаки"/ и Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/. Съществува и древен трактат приписван на ген. Юе Фей под наслов "10-те тезиса на Юе Фей" /"Изисквания към юмручното изкуство Син-И"/. Той е бил запазен в селището Юангундзодзедзя, провинция Хънан и е публикуван официално от майстора Ли Дзянцю през 1919 г. в неговата книга "Юмручното изкуство Син-И". Освен създаването на Син-И и други стилове на Кунг-Фу, на ген. Юе Фей се приписва и създаването на популярния вид Ци-Гун известен като "8 къса брокат" /Ба Дуан Дзин/, макар че други приписват създаването на този важен комплекс на безсмъртния Люй Дунбин и неговия учител Джунли Цюан, също от пантеона на безсмъртните даоси.
Не е известно кога точно е създаден същинския Син-И-Цюан, нито кой е създателят му. Изказват се дори предположения, че той води своето начало още от легендарния Бодхидхарма /Дамо/. Ясно е, че стилът не е създаден само от един човек, а е колективен труд на много генерации майстори на Кунг-Фу предали своя безценен опит на поколенията. Предполага се, че може би участие имат и членовете на тайния даоски съюз "Белият Лотос", който се борил срещу монголската династия Юан /1260-1368 г./, завладяла Китай.
В тази епоха на национален гнет, с чувство на гордост китайците черпили духовни сили от трактатите на Конфуций, Лао Дзъ /Боян/, Лие Дзъ, Джуан Дзъ и ученията на Бодхидхарма /Да Мо/. Засиленият интерес към даоската философия довел до широкото разпространение на вътрешните стилове на Кунг-Фу от бранша на Удан Пай /"Школа от планината Удан"/, като Шан-У /"Благородно оръжие"/, Тай-Дзи-Цюан /"Юмрукът на Великия Предел"/, Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те триграми"/, Лю-Хъ Ба Фа Цюан, У-Дзи-Цюан и Син-И-Цюан.
По време на въстанието "меките" вътрешни стилове от типа на Син-И-Цюан успяват да си пробият път и да се наложат над "твърдите" външни стилове от типа на Шаолин-Цюан /"Шаолински бокс"/ и монголски бокс и борба, доказвайки на практика своята стойност в реалния бой, както с оръжие, така и без него. Сведения за историята на Син-И по време на династиите Цзин, Юан и Мин липсват или са изгубени.
За баща на модерния Син-И-Цюан е признат майсторът Дзи Лунфен /Дзи Дзикъ; 1642-1697 г./ от Джуфън /според други от Шанхай/, който живял в периода на късната династия Мин /1368-1644 г./ и ранната Цин /1644-1911г./. Той практикува бойните изкуства от ранното си детство и постига големи успехи в употребата на копие.
Този факт е важен за отбелязване, тъй като техниките на Син-И-Цюан до голяма степен са адаптирани към боравенето с копие и произлизат директно от техниките на копието. Експерт в боравенето с копие е бил също и генерал Юе Фей.
Практика за сила /развиване на експлозивна и разтърсваща сила/ с дълго Син-И копие.
В периода около 1661 г. Дзи Лунфен се скита из планините Чунг-нан /Нан Шан/ в провинцията Шанси, за да издирва майстори на Кунг-Фу. Случаят го среща с даоския алхимик Чи Чи Хо, който го учи на Син-И-Цюан. По-нататък традицията на изкуството била продължена от двама известни ученици на Дзи Лунфен - Цао Дзиу /1661-? г./ от провинцията Шанси и Ма Сюели /1715-1790 г./ от провинция Хънан. Трети клон на школата възниква в провинция Хъбей от майстора Ли Ненян /Ли Лоунен; ок. 1856 г./. Методите на тези три школи се различават, но принципите им са еднакви, като за ортодоксален се смята стилът от Шанси. Освен тях днес се срещат: "естествения" стил на Уан Сяндзай /1890-1963 г./ наречен И-Цюан /"Волеви бокс"/ или Да-Чен Цюан /"Великото боксово постижение"/, синтетичния стил на Сун Лутан, Син И Лю Хъ Цюан /"Форма на шесте комбинации на боксиране със съзнанието"/, Тай-И-Цюан /"Бокс на великия разум"/, Сан-И-Цюан /"Бокс на трите хармонии"/, стил Дай и други. Всички тези стилове и подстилове могат да бъдат класифицирани към трите основни бранша на Син-И-Цюан: ортодоксален стил, естествен стил и синтетичен стил, известни днес като стилове Хъбей, Шанси, Хънан и Дай. Естествения стил на Уан Сяндзай /И-Цюан или Да-Чен-Цюан/ се отделя като отделно направление, тъй като към него се добавят методи и техники от Ба-Гуа, Тай-Дзи, Шаолин и Ци-Гун/Ней-Гун. Подобен на него и също свързан генеалогично със Син-И се явява и фамилния стил И-Ли-Цюан /"Волеви и духовен бокс"/, който се развива в Югоизточна Азия извън Китай, а напоследък в Америка, Русия и Европа.
Син-И-Цюан има своите легендарни личности, които са прославили имената си в света на бойните изкуства като Гуо Юншен /1839-1909 г./, Че Ичжай /1833-1914 г./, Сун Лутан /1861-1932 г./, Джан Джаодун /1859-1940 г./, Ли Цуни /1847-1921 г./, Уан Джиу /1891-1991 г./, Уан Шудзин /1904-1981 г./, Шан Юнсян /1864-1937 г./ и много други.
Син-И-Цюан е могъщ боен стил и практическо средство за самоотбрана. Поради своята ефикасност и практичност става изключително популярен сред военни, охранители на търговски кервани, телохранители на важни личности, в императорската гвардия, висши сановници и даоски монаси. Син-И-Цюан е изчистен от излишни движения и е наситен с рационалност и елегантна простота комбинирано със сложна вътрешна работа /Ней-Гун/. Разбира се достойнствата на Син-И не са само във великолепните бойни техники. В светлината на даоските езотерични практики, това изкуство /наричано в Китай "чудесния удар"/ се разглежда и като метод за психо-физическа тренировка, за укрепване на здравето и постигане на дълголетие. Син-И изглежда просто по форма, но е сложно като съдържание и за това може да бъде овладяно в дълбочина за продължителен период от време. Основните техники могат да бъдат научени за около една до три години ежедневна практика; усъвършенстването им обаче на майсторско ниво е по-дълъг процес.
Основни съставни части на Син-И-Цюан:
1. Позиция Сан Ти Шъ - "Позиция на трите същности". Базова форма за отработване на всички принципи и медитативни упражнения /стояща медитация - джан джуан/.
2. У Син Цюан - базови форми /таолу/ и принципи на 5-те стихии.
3. Ши Ър Син Цюан - базови форми /таолу/ и принципи на дванадесетте животни.
4. Дза Ши Чуй /смесено боксиране/ - комбинирани форми между "5-те стихии" /5-те юмрука/ и "12-те животни".
5. Неканонични удари /такива които не фигурират в стандартните форми/ - удари с глава, рамо, лакът, предмишница, коляно и други.
6. Комплекси /таолу/ за начално, средно и високо ниво, единични форми, форми за двама /Дуй-Лян/.
7. Работа с различни видове оръжия /меч, сабя, копие и тояга/.
8. Принципи за водене на боя, спаринги /Сан-Да/ и свободен бой /Сан-Шоу/. Психологическо въздействие над противника.
9. Философски принципи на "бойния морал" /У Дъ/, принципи на взаимоотношения с хората, поддържане на традициите в школата.
10. Ней Гун - "вътрешна работа", достигане на майсторство в контролиране на Ци. Принципи на регулиране на съзнанието, медитация, контролиране на излъчваната сила /дзин/, твърд и мек Ци Гун.
11. Спомагателни практики - хранителни навици, режим на тренировките, традиционна китайска медицина, астрология, ритмология, лечебни балсами, масажи и др.
Тази схема е примерна. В действителното обучение тези части са взаимно преплетени.
Грандмайстор Джан Джаодун /1859-1940 г./ прилага бойна техника от Син-И-Цюан.
В чисто техническо отношение Син-И се отличава от другите стилове на Кунг-Фу - движенията са максимално събрани и икономични. Тук не трябва да има нито едно излишно движение, дори и размахване на ръка. Сбитостта на стила се изразява в това, че всички части на тялото се събират в енергийния и физическия център на тялото - Дан Тян /коремния енергиен център/. В този стил практически няма широко отворени движения, както в Тай-Дзи-Цюан или Чан-Цюан /"Дълъг бокс"/. Майсторите учат, че боецът трябва да се изхвърля напред както "катапулта изхвърля снаряда си". Именно това е усещане за внезапно изстрелване /експлозивна сила; фа дзин/, което присъства при всички приоми на Син-И. Всички движения трябва да бъдат координирани - това произтича от вътрешната съгласуваност на целия организъм /т.нар. "6 координации"/, съответстваща на сърдечния ритъм. Всеки приом има открита и закрита фаза /кай - хъ/, които отговарят на вдишването и издишването, концентрацията на Ци и нейното излъчване при удар. Повечето удари се нанасят в уязвими витални точки - сърдечна и коремна област, гърло, уши, слабини, гръден кош. Широко се използват удари с крака в корема, слабините, краката, ниски и тъпчещи ритници, подсечки. Стратегията на Син-И се гради на принципа атаката да се използва като защита, за разлика от Тай-Дзи и Ба-Гуа, където принципът е обърнат - защитата се използва като атака. Погледното под този ъгъл в Син-И имаме т.нар. "първи удар", докато в Тай-Дзи и Ба-Гуа имаме най-често "втори удар". В същност в Син-И няма нито защита, нито атака, а само внезапна контраатака, която е унищожителна. Стратегията е да се изчака противникът да направи първото движение и да се разкрие, след което ние правим финалното движение и боят приключва......
Философията на Син-И е свързана с древните китайски учения - Даосизъм, Конфуцианство и Чан /Зен/ будизъм. Основен отправен пункт е даоското учение за Петте първоелемента в природата /5-те стихии/ - У Син /дърво, огън, земя, метал, вода/, които взаимно се пораждат и взаимно се противопоставят /контролират/ един друг.
Всяко действие в Син-И може да се разглежда и като бойно, и като психо-медитативно. Приложението на техниките на този стил изисква добро познаване на меридианите на тялото и основите на традиционната китайска биоенергетика. Благодарение на това Син-И-Цюан развива адаптационните, енергийните и умствените възможности на човека.
Още полезни връзки по темата:
https://www.facebook.com/bfw.laoshe/media_set?set=a.10201326076187454.1073741833.1639571744&type=3
http://en.wikipedia.org/wiki/Xing_Yi_Quan
2. Най-големият български портал за бойни изкуства
3. Кунг-фу майстор на 116 г.
4. Световната конспирация срещу здравето
5. проф. Григорий Климов
6. Непознатата история
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Двери на Православието
10. Пръст сложен където трябва!
11. Фондацията на д-р Матиас Рат
12. Исторически изследвания; история на България
13. Школа "Златен Дракон"; Кунг-Фу, традиционни бойни изкуства
14. "Онгъл" патриотична неформална организация
15. "Древна България" историческа група
16. "Големите 5 лъжи..." историческа група
17. Българска федерация по Кунг-Фу и Тай-Чи
18. Школа "Златен Дракон" /втори сайт/